шаблоны joomla

Вторник, 23 Април 2019 15:03 Велизар Георгиев

oak_conference_saitВидях квартали в Сливен и Монтана, които приличат на квартали в Африка, заяви на конференция за проблемите на децата представителят на УНИЦЕФ в България

Въпреки че България е в Европейския съюз, бедността в страната все още е висока. В бедност живеят 40% от децата в България , а в Европа средно те са 24%. Това заяви д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България като допълни, че е посетила квартали в Сливен и Монтана, където с изненада установила, че те наподобяват квартали в Африка. Доктор Муита бе участник в конференция на тема: „Политиките за деца – проблеми, решения, чужд опит". Форумът се проведе във вторник и е заключителната част от проекта „Гласът на българските деца", по който Българското училище за политика „Димитър Паница" работи съвместно с Национална мрежа за децата. Представителят на УНИЦЕФ в България говори пред над 70 участници в конференцията, сред които настоящи и бивши депутати, представители на министерства, на местната власт, на съда, агенциите за социално подпомагане и неправителствени организации от цялата страна, за възможностите за подкрепа на държавата и местните власти в реформите в системата за грижа за деца и деинституционализацията. Д-р Муита отбеляза, че през 2000 г. повече от 30 000 деца у нас са били в институции, докато през април 2019 г. техният брой е по-малко от 500. УНИЦЕФ е подкрепила посещения на делегации от Армения, Киргизстан, Мароко и Северна Македония за споделяне на българските знания и опит в този процес.

Конференцията по подкрепения от фондация «Оук» проект «Гласът на Българските деца» бе открита от председателя на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова. „Гласът на децата е важен и колкото повече слушаме децата, толкова по-прав ще бъде нашият път", заяви Лилова и допълни, че социалните предизвикателства са изключително големи и въпреки икономическия подем на България, има неравномерно разпределение на доходите.

„Българите живеят повече във виртуалния свят. На първо място сме в Европа по използване на социалните мрежи, но децата днес се чувстват все по-самотни. Именно детската самота и социалните неравенства са в основата на стратегическия документ, разработен от експерти от 9 министерства, АСП, НОИ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, НСИ, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Националното сдружение на общините в България и 12 НПО, членове на най-големия консултативен орган - Националния съвет за закрила на детето в България. Според Конституцията – семейството, майчинството и детето са под закрила на държавата, но голяма част от обществото не познават нормативите в България и се опитват да наложат ново правило – а именно, да няма правила", каза д-р Лилова. Развитие на компетентностите на децата и родителите, развитие на потенциала на всяко дете, както и на потенциала на всички специалисти, които работят с деца, са сред основните цели на стратегическия документ.

На конференцията бе представен и Национален анализ за проблемите на децата в България, изготвен на база анализи за всички административни региони в страната, като са разглеждани четири области: образование, здравеопазване, правосъдие и социална закрила. Документът е по поръчка на Българското училище за политика, а негов автор е експертът „Работа с деца и семейства" Ивайло Миланов.

„Бедността затруднява достъпа до здравеопазване, образование и развитие на децата", посочи Миланов. Според него общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители, които работят зад граница. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Това е причина за противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия, затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация, отпадане от училище. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас. Според Миланов заплашителен е и делът на функционално неграмотните у нас – хора, които не могат да четат и пишат, не могат да управляват емоциите си, не умеят да общуват и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си

„Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността", каза образователният експерт Марияна Георгиева, която представи добри примери от европейски страни за решаване на проблемите на децата. В Германия, например, съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо хлапетата да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс".

На конференцията за политиките за деца на местно и национално ниво говориха и кметът на Враца Калин Каменов, и столичният омбудсман Лилия Христова, които споделиха и решения на база личен опит.

Сподели тази статия!

Добави коментар

Защитен код
Обнови

Кой е в сайта

В момента има 26 посетителя в сайта