шаблоны joomla

Вторник, 23 Април 2019 15:03 Велизар Георгиев

oak_conference_saitВидях квартали в Сливен и Монтана, които приличат на квартали в Африка, заяви на конференция за проблемите на децата представителят на УНИЦЕФ в България

Въпреки че България е в Европейския съюз, бедността в страната все още е висока. В бедност живеят 40% от децата в България , а в Европа средно те са 24%. Това заяви д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България като допълни, че е посетила квартали в Сливен и Монтана, където с изненада установила, че те наподобяват квартали в Африка. Доктор Муита бе участник в конференция на тема: „Политиките за деца – проблеми, решения, чужд опит". Форумът се проведе във вторник и е заключителната част от проекта „Гласът на българските деца", по който Българското училище за политика „Димитър Паница" работи съвместно с Национална мрежа за децата. Представителят на УНИЦЕФ в България говори пред над 70 участници в конференцията, сред които настоящи и бивши депутати, представители на министерства, на местната власт, на съда, агенциите за социално подпомагане и неправителствени организации от цялата страна, за възможностите за подкрепа на държавата и местните власти в реформите в системата за грижа за деца и деинституционализацията. Д-р Муита отбеляза, че през 2000 г. повече от 30 000 деца у нас са били в институции, докато през април 2019 г. техният брой е по-малко от 500. УНИЦЕФ е подкрепила посещения на делегации от Армения, Киргизстан, Мароко и Северна Македония за споделяне на българските знания и опит в този процес.

Конференцията по подкрепения от фондация «Оук» проект «Гласът на Българските деца» бе открита от председателя на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова. „Гласът на децата е важен и колкото повече слушаме децата, толкова по-прав ще бъде нашият път", заяви Лилова и допълни, че социалните предизвикателства са изключително големи и въпреки икономическия подем на България, има неравномерно разпределение на доходите.

„Българите живеят повече във виртуалния свят. На първо място сме в Европа по използване на социалните мрежи, но децата днес се чувстват все по-самотни. Именно детската самота и социалните неравенства са в основата на стратегическия документ, разработен от експерти от 9 министерства, АСП, НОИ, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, НСИ, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Националното сдружение на общините в България и 12 НПО, членове на най-големия консултативен орган - Националния съвет за закрила на детето в България. Според Конституцията – семейството, майчинството и детето са под закрила на държавата, но голяма част от обществото не познават нормативите в България и се опитват да наложат ново правило – а именно, да няма правила", каза д-р Лилова. Развитие на компетентностите на децата и родителите, развитие на потенциала на всяко дете, както и на потенциала на всички специалисти, които работят с деца, са сред основните цели на стратегическия документ.

На конференцията бе представен и Национален анализ за проблемите на децата в България, изготвен на база анализи за всички административни региони в страната, като са разглеждани четири области: образование, здравеопазване, правосъдие и социална закрила. Документът е по поръчка на Българското училище за политика, а негов автор е експертът „Работа с деца и семейства" Ивайло Миланов.

„Бедността затруднява достъпа до здравеопазване, образование и развитие на децата", посочи Миланов. Според него общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители, които работят зад граница. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Това е причина за противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия, затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация, отпадане от училище. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас. Според Миланов заплашителен е и делът на функционално неграмотните у нас – хора, които не могат да четат и пишат, не могат да управляват емоциите си, не умеят да общуват и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си

„Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността", каза образователният експерт Марияна Георгиева, която представи добри примери от европейски страни за решаване на проблемите на децата. В Германия, например, съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо хлапетата да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс".

На конференцията за политиките за деца на местно и национално ниво говориха и кметът на Враца Калин Каменов, и столичният омбудсман Лилия Христова, които споделиха и решения на база личен опит.

 
Петък, 19 Април 2019 12:19 Велизар Георгиев

fokus_grupa_18_04_2019_saitДванадесет представители от последните три випуска на Българското училище за политика „Димитър Паница", сред които народни представители, хора с опит в местната власт, съдии, специалисти, които работят с деца на терен, представители на гражданския сектор и бизнеса, обсъждаха предизвикателствата и възможностите при формулирането на адекватни детски политики.

Целта на фокус групата беше завършилите на БУП да дадат мнението си за моментното състояние на системата за закрила на детето в България и да оценят обученията на организацията в областта на детските политики. Беше изследвана готовността на лидерите на обществено мнение да участват във формулиране на детски политики и реформи в системата. Идентифицираха се общи цели и възможни съвместни инициативи на различните заинтересовани страни, които работят по проблемите на децата и семействата.

Груповата дискусия беше част от проект „Гласът на българските деца", по който БУП работи вече три години, благодарение на Фондация „Оук".

 
Петък, 12 Април 2019 13:17 Велизар Георгиев

blagoevgrad_saitПредизвикателствата на европейския пазар на труда дискутираха експерти с младежи и студенти в Благоевград

Европейският пазар на труда дава възможност на хората да търсят най-доброто място за живот и работа. Въпреки принципа за свободното движение, пазарът на труда все още е много фрагментиран – едно е в Гърция, друго е в Италия, Великобритания. Законодателството е различно, а оттам и резултатите са много различни. Младежката безработица в Германия и Чехия е под 6 процента, в Испания и Гърция е 40 процента. В Холандия, например, 84 на сто от младежите работят, а в България този процент е 17. Една от причините е, че в Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, изобщо в северните страни, има доста гъвкаво трудово законодателство, много разпространени са и различни форми за заетост.

Това заяви икономическият анализатор Лъчезар Богданов по време на дискусия със студенти и млади хора на тема: „Младежка заетост - предизвикателствата на европейския пазар на труда". Дебатът се проведе на 12 април в Американския университет в Благоевград, като в него участие взеха още Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и Добромир Иванов, създател и управляващ на Българската стартъп асоциация. Организатор на дискусията е Българското училище за политика „Димитър Паница" с подкрепата на Европейския парламент. В представянето си Лъчезар Богданов засегна и бъдещето на пазара на труда, което с развитието на технологиите, компютрите и роботите става непредсказуемо. По думите на икономическия анализатор специалистите не са единодушни дали повече нискоквалифицирани или висококвалифицирани професии ще останат в миналото заради развитието на изкуствения интелект и компютрите. Тезата, че машините все повече изместват човешката работна ръка, застъпи и Иван Велков. Отскоро той е член на управителния съвет на Българската стопанска камара, заместник-председател е на Столичния общински съвет, университетски преподавател и предприемач.

„В последните няколко години ежедневно ставаме свидетели как работата, извършвана от специалист, може да бъде изнасяна от машини и системи, и ролята на човека в цялата тази дейност все повече става контролираща. В съвременния контекст става изключително важен маркетингът, финансите и всичко това, което всъщност подобрява качеството на работната, а оттам и на жизнената среда", заяви още Велков. Според него преди години не е било възможно човек да работи на едно място, да изпълнява проект на друго, вечер да гледа филм, който няма нищо общо с географското му местоположение – всички тези променящи се дейности карат всички нас да избираме всеки ден какво и как да правим. Европейските програми дават една рамка, една среда, в която всеки има неограничени възможности да избира. Тези избори зависят най-вече от мотивацията на човек „Променящата се среда създава нови проекти, нови сектори в икономиката", обобщи той.

В дискусията отношение по темата за младежката заетост взе и управителят на Българската стартъп асоциация Добромир Иванов. "Това, което прави успешен един човек, не е неговата автобиография, а неговият характер. Ние всеки ден формираме характера си, независимо дали го правим съзнателно или не", заяви Иванов на присъстващите студенти от Американския и Югозападния университети в Благоевград, ученици от горните класове на гимназиите и представители на младежките структури на партиите в южния град. „Ние се борим за стотици промени в законите, които касаят бизнеса и икономиката като цяло, но без промяна в начина на мислене, всичко това ще катастрофира, защото всичко в крайна сметка зависи от това как хората го изпълняват", каза Добромир Иванов.

Лекторите засегнаха и въпроса за грамотността на населението у нас както и тревожната ситуация с демографската криза. В дискусията бе отделено внимание и на това, какво могат да направят управляващите, за да осигурят една добра работна среда и да направят България по-привлекателна за младите хора. Тук като изключително важна бе определена ролята на евродепутатите, които напрактика формират условията на труд в Евросъюза със своите решения. „Сега ще има нови избори и новоизбраните представители в Европейския парламент ще имат възможност да станат своеобразни посланици на важните теми, а впоследствие и техни изпълнители. Тук искам да кажа, че съм бил и приятно впечатлен и от евродепутати от други държави, които понякога влизат в български теми, виждат къде е логиката и в контекста на европейските цели навлизат в детайли и казват: „Имате право, може да се опитаме да направим нещо", каза Иван Велков.

Дебатът в Благоевград е последният от планираните общо пет дискусии със студенти, млади хора и хора от уязвими групи в различни градове на България. Целта на всички тях е да повишат информираността на младите българи по определени теми, свързани с Европейския съюз и да обърнат внимание на важността да се упражни правото на глас на евроизборите на 26 май. Форумът в Благоевград е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!", който Българското училище за политика „Димитър Паница" изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

 
Сряда, 10 Април 2019 14:55 Велизар Георгиев

kustendil_saitБлизо 17 милиона европейци са безработни, а 25 милиона деца живеят в бедност, като делът на лицата от 0 до 17 години е по-висок от всяка една друга възрастова група. Над 70 милиона души са хората с увреждания в Евросъюза, като те често се сблъскват с пречки, които ги възпрепятстват да работят наравно с останалите в обществото. Данните бяха изнесени по време на дискусията „Социалната политика на Европа и Европейският стълб на социални права", организирана от Българското училище за политика „Димитър Паница" със съдействието на Европейския парламент. Гости на събитието бяха посланикът на Европейския стълб на социални права за България и изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи" Илияна Николова и Лидия Чорбанова, програмен директор на Института за европейски стратегии и практики и съветник на евродепутата Костадинка Кунева. Модератор на дискусията бе Сашо Ковачев от сдружение „Ларго", а срещата бе открита от заместник-кмета на Кюстендил Светослав Василев. На дебата присъстваха над 50 жители на Кюстендил, представители на общината и синдикални организации, хора от уязвими групи, ученици.

„Европейският стълб на социалните права има ясни и конкретни измерения към всеки един гражданин в Европейския съюз", заяви при представянето Илияна Николова. Тя допълни, че е изключително важно всички ние да познаваме това, което Европейският съюз прави в социалната сфера. Трите основни принципа на Европейския стълб на социалните права са равните възможности и достъп до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаване. Всеки от тях има конкретни измерения и сфери, които обхваща. Принципът за равните възможности и достъпа до пазара на труда включва четири основни пункта - образование, обучение и учене през целия живот; равенство между половете; равни възможности за всички и активна подкрепа за заетостта. Справедливите условия на труд обхващат всички компоненти, свързани с тях, като сигурна и гъвкава заетост, работни заплати, информация за условията на работа и защита в случай на уволнение, социален диалог и участие на работниците, баланс между работа и личен живот, здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни. Третият принцип – социалната закрила и приобщаване, включва грижа и подкрепа за децата, социална закрила, обезщетения за безработица, минимален доход, доходи и пенсии за старост, здравеопазване, интеграция на хората с увреждания, дългосрочни грижи, жилищно настаняване и помощ за бездомните хора, както и достъп до основни услуги.

„Европейският социален стълб не възникна лесно. Създаването му бе ускорено от причини, които всички ние малко или много сме изпитали на гърба си – световната икономическа криза, присъединяването на държави от Източна Европа, които бяха по-бедни, и в един момент се оказа, че неравенствата са огромни", разказа Лидия Чорбанова по време на дискусията. Точно поради тези причини Европа си поставя за цел до 2020-та година броят на хората, застрашени от бедност да бъде намален минимум с 20 милиона. Освен създаването на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, се създава и Фонд за развитие и подпомагане с бюджет от 3,8 милиарда евро, който да бъде разходван в периода 2014-2020-та година.

„Социалната политика не е тази, която трябва да гаси пожари, която трябва да подпомага хора в беда, която трябва да нахрани или да облече някого. Това е работа на цялото общество, това е работа и на самите граждани. Социалната политика е тази част от политиките, която дава възможност на обществото да се развива устойчиво и всички ние да живеем добре", посочи още Чорбанова. Тя бе категорична, че всички ние трябва да сме активни като общество в европейския живот, като участието в изборите за Европейски парламент е един от начините да сме ангажирани.

По време на дискусията присъстващите дискутираха още въпроси, свързани с реформата в ТЕЛК, отсъствията на ученици и предвидените спирания на помощи за това, както и цялостната картина на Евросъюза що се отнася до работната сила вследствие на демографската криза и продължаващата миграция към Стария континент.

Събитието в Кюстендил е част от планираните общо пет дебата със студенти, млади хора и уязвими групи в различни градове на България. Дискусиите имат за цел да повишат информираността на младите българи по определени теми, свързани с Европейския съюз, да провокират интереса и ангажираността им към работата на Европейския парламент, както и да обърнат внимание на важността да се упражни правото на глас на предстоящите евроизбори. Форумът е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!", който Българското училище за политика „Димитър Паница" изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Проектът дава и възможност на младите хора в България да се включат в аудио-визуален конкурс, победителят от който ще спечели посещение в Европейския парламент в Брюксел. Конкурсът вече е отворен за участие. Подробности за него могат да се видят на: https://www.facebook.com/europeandi.bg/.

 
Събота, 30 Март 2019 08:23 Велизар Георгиев

debat_plovdivПолитолог, експерт по политически комуникации и районен кмет дискутираха с младежи в Пловдив влиянието на фалшивите новини върху евроизборите

„Не могат фалшивите новини да повлияят в едни избори, в които хората са взели решение и са отишли да гласуват. Повече от тридесет години работя по кампании и знам, че там, където хората искат да променят нещо, искат да гласуват за някой и искат нещата да се случват, нищо не е в състояние да промени тяхното решение. Ние имаме силата по време на избори да наложим своето решение. Разберете, че колкото повече се гласува, толкова повече сметките на политиците за това как точно ще изглеждат резултатите от изборите се объркват. Това винаги е хубава новина за нас, гражданите. Важното е интересите ни да бъдат защитени."

Това заяви политологът доц. д-р Татяна Буруджиева в петък в Пловдив. Тя заедно с преподавателя по политически комуникации проф. д-р Росен Стоянов и с кмета на пловдивския район „Южен" Борислав Инчев участваха в дискусия със студенти и млади хора в Пловдив на тема: „Могат ли фалшивите новини да застрашат евроизборите?" Дебатът се проведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и в него наред със студенти и младежи участие взеха председателят на младежката организация на БСП в града под тепетата и настоящ депутат Теодора Халачева както и Мирослав Тенев, председател на МГЕРБ в Пловдив.

„Винаги когато имате новина, трябва да си давате сметка, че тя е съобщена от някого. Този някой има някаква цел. При фалшивите новини е важно намерението", каза още на младежите доц. Татяна Буруджиева. По думите й един от най-големите проблеми в тази сфера е липсата на критично мислене, заради което често хората вярват на напълно нереални информации без да ги поставят под съмнение.

Към стремеж за повече информираност и критично мислене призова младите хора и проф. д-р Росен Стоянов. Той каза на младежите да влагат повече усилия, за да достигнат до информацията. „Това е едно хапче, което няма да ни излекува напълно, но все пак ще ни помогне много", категоричен беше професорът. Според него фалшивите новини виреят там, където има дефицит на информираност. „Фалшивите новини виреят там, където има нисък образователен ценз и липса на информираност, там, където ценностната система е счупена и разрушена. Единственият начин да се борим с тях е интелектуалният подход. В света на дигиталните технологии ние сме активната страна", заяви проф. Стоянов.

„Европа – това сте вие! Европа е тук и сега!", обърна се към младежите професорът.

Според кмета на район „Южен" в Пловдив Борислав Инчев българското общество е все по-готово да поставя въпросите за отговорността в различните нейни измерения и вече е настъпил моментът, в който да се търси отговорност и на хората, които генерират фалшиви новини, включително и за тези, които впоследствие ги разпространяват.

„Най-важно е всеки да отиде да гласува. Това означава, че с вашия глас вие сте изразили мнението си и давате кредит на доверие на човека или организацията, за която сте гласували, да защитава нещата, в които вярвате", каза Инчев на студентите и младите хора.

По време на дискусията стана въпрос и за ролята на традиционните медии, както и на социалните мрежи в съвременното общество.

Младежите показаха изключителна активност в дебата и добри познания по актуалните теми в обществото, които често стават причина за възникването на фалшиви новини.

Дебатът в Пловдив е третата от планираните общо пет дискусии със студенти, млади хора и хора от уязвими групи в различни градове на България. Преди Пловдив дебати се проведоха във Велико Търново и Враца. Целта на всички тях е да повишат информираността на младите българи по определени теми, свързани с Европейския съюз и да обърнат внимание на важността да се упражни правото на глас на евроизборите на 26 май. Форумът в Пловдив е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!", който Българското училище за политика „Димитър Паница" изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

 
Понеделник, 25 Март 2019 14:40 Велизар Георгиев

oak_23_saitПрофесионалното прегаряне, известно още бърнаут синдром, е все по-разпространено явление, засягащо модерните общества. Най-често негови жертви са хората от т.нар публични професии и тази, работещи с деца. Стресът на работното място е сред водещите причини за липсата и текучеството на социални работници и кадри в образованието. Този извод се наложи и на проведените от Българското училище за политика девет регионални срещи по проблемите на децата в различни градове на страната.

Според проучване от пред няколко години бърнаут засяга 54% от жените и 33% от мъжете в България, а загубите от болнични и напуснали работа са в размер на 70-80 млн. лева.

С цел да разпознават синдрома и да умеят да му противодействат БУП събра близо 30 от своите възпитаници от различни випуски на безплатни обучения. Те се проведоха през месеците февруари и март, а лектор и модератор в тях бе клиничният и социален психолог д-р Иван Иванов. Чрез групови задачи обучаемите разкриха психосоциалните фактори и източниците на стрес за самите тях, а лекторът представи някои от обясняващите явлението модели и обърна внимание на начините за превенция – индивидуални, организационни, институционални.

Обученията „Синдром на „професионалното прегряване. Методи за справяне и превенция" са част от проект „Гласът на българските деца", който се финансира от Фондация „Оук".

 
Вторник, 19 Март 2019 11:02 Велизар Георгиев

vraca_saitt"Във Враца се работи по създаването на нови социални услуги, които да обхващат повече хора. В началото на следващата година в града ще има 22 социални услуги за над 600 потребители от най-ранна детска възраст до възрастни хора", съобщи кметът на града Калин Каменов. Той беше домакин и дискутант в дебата: „Какво прави Европа за хората от уязвими групи в контекста на Европейския стълб на социални права", организиран от Българското училище за политика „Димитър Паница" със съдействието на Европейския парламент. Калин Каменов обобщи социалните политики на град Враца, като обърна специално внимание на политиките за достъпна среда, детските политики и достъпът до образование. Всички тези местни политики покриват ключови области от Европейския стълб за социални права.

Стълбът беше прокламиран от лидерите на Европейския съюз през 2017 година. Той осигурява 20 нови и по-ефективни права за гражданите по отношение на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд, както и социалната закрила и приобщаващите политики. Последните години европейските институции работят активно върху различни инициативи, за да приложат тези правила в практиката на територията на целия Европейски съюз, в т.ч. по Европейския орган по труда. Социалните политики обаче си остават приоритет на националните държави. Затова реализирането на Европейския стълб за социални права е в ръцете най-вече на националните и местните власти.

„Европейският стълб дава възможност на държавите членки да използват фондовете на Европейския съюз и да правят политики в социалната сфера. В следващият програмен период ще има засилени средства в тази посока," каза Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България. В Европейският парламент се работи много активно по проблемите на хората от уязвими групи. Затова на предстоящите избори за ЕП е важно българите да изберат такива депутати, които да защитават правата им, посочи още Стойчев.

В момента в България инициативите по Европейския стълб за социални права се финансират през Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Тя е финансирана от Европейския социален фонд, ключов инструмент за финансирането на стълба на европейско ниво. Пълен доклад по мерките, прилагани в нашата държава направи по време на форума Анелия Йорданова от Министерството на труда и социалната политика.

Трябва да подкрепяме Европа като обединение заради достъпа до пазара на труда и заради модерните здравни и социални системи, измислени и родени тук в Европа, беше посланието на Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество" и член на Европейската мрежа за социални политики. Той разгледа ползите на България от членството в Европейския съюз през няколко ключови социални призми, а именно по отношение на здравната система, социалната система и не на последно място през достъпа до образование на територията на всички 28 държави членки и един много по-широк пазар на труда.

„Да поемеш ангажимент да се защитават 20 определени принципа и права, това е голяма отговорност на българското правителство и на държавите членки на Европейския съюз," посочи и бившият социален министър Спаска Петрова, която понастоящем работи в сдружение „Нов път", Хайредин. В изказването си тя обърна специално внимание на ключовия принцип от Европейския стълб за социални права за приобщаващо образование, тъй като именно това право може да области хората от уязвими групи. Спаска Петрова припомни, че само за изминалата година в резултат на работата на екипи от различни институции по Механизма за приобщаване на деца и ученици към образователната система в клас са върнати почти 40 000 деца, като половината от тях са в предучилищна възраст. Обучени са били 1800 специалисти, които да могат да прилагат теста за ранно оценяване на потребности на децата в детските градини с цел превенция на риска от обучителни затруднения.

Специален гост на дискусията беше 17-годишната Мария Александрова, която страда от детска церебрална парализа и заради която университетът в Кеймбридж промени сто-годишните си правила за изпити. Мария взе думата, за да помоли всички политици, експерти и присъстващи да обърнат специално внимание на толерантността. „Трябва да се работи не само с хората с увреждания, но и с другите хора, ключово е да се увеличи толерантността," заяви тя.

Дискусията във Враца е част от планираните общо пет дебата със студенти, млади хора и уязвими групи в различни градове на България. Модератор на събитието беше Иван Иванов, заместник-председател на 43-тото Народно събрание и преподавател във ВТУ, филиал Враца. Дискусиите имат за цел да повишат информираността на младите българи по определени теми, свързани с Европейския съюз, да провокират интереса и ангажираността им към работата на Европейския парламент, както и да обърнат внимание на важността да се упражни правото на глас на предстоящите евроизбори.

Форумът във Враца е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!", който Българското училище за политика „Димитър Паница" изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Проектът дава и възможност на младите хора в България да се включат в аудио-визуален конкурс, победителят от който ще спечели посещение в Европейския парламент в Брюксел. Конкурсът вече е отворен за участие. Подробности за него могат да се видят на: https://www.facebook.com/europeandi.bg/.

 
Петък, 08 Март 2019 13:22 Велизар Георгиев

vtu_saitВицепрезидентът Илияна Йотова, ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България Теодор Стойчев и водещият на политическото предаване „Седмицата" по Дарик радио Кирил Вълчев обсъждаха езика на Брюксел с близо 170 млади хора във Велико Търново.

Дебатът на осми март бе организиран от Българското училище за политика „Димитър Паница" с подкрепата на Европейския парламент и е част от проекта „Европа те чува. Гласувай!".

Ректорът на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" проф. Христо Бонджолов бе домакин на форума, а дискусията модерира преподавателят в университета и зам.-председател на 43-то Народно събрание д-р Иван Иванов. Залата на Библиотечно-информационен център на ВТУ трудно успя да побере всички желаещи да чуят и разговорят с вицепрезидента, ръководителя бюрото на ЕП, журналиста с над 25 години опит в ефира. След приветствието на ректора, вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към студентите от ВТУ и учениците от спортното училище във Велико Търново и гимназията по електротехника и електроника в Горна Оряховица с думите:

„Днес е световният ден за признание на постиженията на жените и отстояването на основните ни човешки права. Знаете ли, например, че жените в България имат законовото право да гласуват от 1938 г.? Сега имаме правото да гласуваме, но често не го използваме, защото не вярваме, че има смисъл". Според вицепрезидента Илияна Йотова е очевидно, че в комуникацията между европейските институции и европейските граждани има пропаст. Националните лидери трябва да употребяват не езика на Брюксел, а езика за Брюксел.

„Младите българи могат да бъдат привлечени към европейските институции и участие в евроизборите само с откровен разговор за Европейския съюз. За Европа трябва да се говори открито и честно за всички проблеми. Нямаме никаква нужда от лакирани думички, от изречения, които са втръснали до болка на всички европейски граждани, включително и на българските граждани от 12 години насам", отбеляза Йотова. Тя заяви, че много й харесва написаното на сайта на проекта „Европа те чува. Гласувай": „Уважаеми млади и образовани българи, вие никога не оставяте баба си да подреди плейлистата с музиката, която слушате. Вие не очаквате от родителите си да изберат клуба, в който да се забавлявате с приятели."

„А защо да оставяте само на родителите си или на бабите и дядовците си да избират настоящето и бъдещето на Европейския съюз?", зададе риторично въпроса вицепрезидентът и каза, че младите трябва да бъдат гласът на промяната. Никой друг не може да гласува за интереса на младите хора освен самите млади хора.

Ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България Теодор Стойчев заяви пред младите хора в старата столица, че бъдещият път на ЕС е една от темите, които определят сегашните евроизбори и хората трябва да потърсят свои представители в ЕП и от тази гледна точка. „В България има политици с по-скоро федерални разбирания, има и политици с разбиране на завръщане на националните държави и влиянието им дори в европейския процес", каза Стойчев. Същевременно обаче той напомни, че вероятно политическият дебат и за тези избори ще се съсредоточи върху вътрешни проблеми, но не бива да се забравя, че гласуваме на европейски, а не на вътрешни избори.

Според журналиста Кирил Вълчев европейските политици трябва да върнат вдъхновяващия образ на Европа, за да накарат младите хора да мечтаят и с желание да гласуват на Евроизбори 2019. „Ако участвате, има шанс да върнете мечтата", заяви Вълчев пред аудиторията, в която бяха и депутатът Валентин Ламбев, и общинският съветник от Велико Търново Валерия Дончева.

След изложенията, тримата гости отговориха на въпросите на младите хора, а дебатът завърши с коктейл и разговори в неформална обстановка.

 

Страница 3 от 49

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Кой е в сайта

В момента има 36 посетителя в сайта