Разгорещена дискусия за плюсовете и минусите на членството на България в пакта „Евро плюс” се състоя в „Европейски дебати”

Поредната среща от инициативата „Европейски дебати”, организирана от Българското училище за политика и ЕК, се състоя на 9 юни. По актуалната тема за плюсовете и минусите на членството на България в пакта „Евро плюс” дебатираха Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, Евгений Кънев, съосновател на Европейския институт за стратегии и политики, и Калоян Стайков, експерт „Публични финанси” в Центъра за икономическо развитие.

В началото на срещата Калоян Стайков представи пакта „Евро плюс” и отбеляза, че членството на страната ни има и положителни, и отрицателни страни. В изложението си защо пактът „Евро плюс” е необходим Евгений Кънев представи плюсовете му за еврозоната и за България. За нашата страна той ще донесе силен тласък на икономическите реформи, ускорена интеграция в единния европейски пазар, въвеждане на добрите практики в публичния сектор, повишаване на ефективността на публичните разходи. И не на последно място – това е единственият начин за влизането на страната в еврозоната и за участие в решения, които така или иначе ни засягат, допълни Евгений Кънев. Сред основните минуси от членството в пакта Георги Ангелов посочи начина за изчисляване и размера на вноската, която ще трябва да плащаме след като влезем в еврозоната. За сравнение той даде за пример Люксембург и Германия, където вноската е между 3 и 5 % от БВП, докато за България процентът е повече от 17. Заедно с това хармонизирането на данъчното законодателство и сравняването на темпа на нарастване на заплащането между страните-членки ще лиши България от основните й конкурентни предимства, смята Георги Ангелов. В последвалата дискусия Евгений Кънев отбеляза, че има надут балон от страхове, който ни пречи да видим ползите от членството в пакта. Той призова да се помисли за пропуснатите ползи от неучастието ни и каква алтернативна цена ще заплати страната ни от това. Той посочи, че пактът „Евро плюс” само задава посоката и българските управляващи са тези, които предлагат политиките. Именно тук е ролята на гражданското общество и експертите, които трябва да участват в правенето на тези политики и да помогнат на правителството да изработи позицията, която държавата да защитава. Георги Ангелов посочи, че е особено важно държавата да защитава максимално своите интереси, когато се подписват такива документи. Той отбеляза, че в момента се приемат неща, за които не е ясно какъв ефект ще имат върху икономиката ни в бъдеше. Той допълни, че вече са правени изчисления, които ясно показват, че страната ни ще е една от ощетените от данъчната хармонизация. Освен това предвид гръцкия пример, не е ясно доколко „Евро плюс” ще бъде в състояние да стимулира реформи. Предложените от участниците идеи предизвикаха бурни разисквания и двата часа, които първоначално бяха предвидени, не стигнаха за изчерпването на всички аргументи „за” и „против”.