ИРИНА АЛЕКСИЕВА: УЧИМ ПОЛИТИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ ОТВЪД МАНДАТА

School of Politics > Новини > Архив новини > ИРИНА АЛЕКСИЕВА: УЧИМ ПОЛИТИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ ОТВЪД МАНДАТА

Интервю за вестник Стандарт на Ирина Алексиева, изпълнителен директор на Българското училище за политика

Имат ли политиците ни нужда да ходят на училище?

Аз лично не познавам хора, които да са специалисти по всичко. Добрият професионалист именно затова е такъв, защото знае къде и колко не знае. Когато избирахме участниците в национална програма за обучение, ги питахме защо искат да вземат участие. Отговорът често беше много прост – защото разбираме от икономика или социална политика, но не знаем много други области. Другият чест отговор е – защото искаме да общуваме и да работим заедно с представители от другите партии, от бизнеса, от гражданското общество.

Научават ли това при вас?

Първото, което научават, е: известната приказка, че всеки българин разбира от политика и от футбол, не е вярна. Политиката е професия, а всеки занаят си има тънкости – трябва да умееш не само да слушаш, но и да чуваш този, който мисли различно от теб. Да можеш да отсееш рационалното, което чуеш, и да го превърнеш в практически решения. И това е едно от основните неща, на които се учат участниците в програмата. Да дефинират проблемите, да правят обща стратегия за решаването им, да предлагат тактическите ходове, по които това може да стане. Постигането на конкретен резултат – това е целта на занятието. Освен това казваме “се учат”, защото много съществена част от обучението е именно ученето един от друг. Това е умение, което, надявам се, ще остане за цял живот.

Казахте, че целта е да се постигнат конкретни резултати. Не е ли твърде амбициозно, все пак вие предлагате обучение…

Да, амбициозно е, но се получава. Ние работим с уникална по своята същност общност – в нея са представени не само политическите партии, но и гражданските структури, и бизнеса, и медиите. Т.е. в обучението по едно и също време участва група, която е умален модел на нашето общество. Няма нищо по-естествено от това тя да предлага конкретни решения на най-важните национални проблеми, но и да търси стратегиите за бъдещо развитие на страната, които ще я превърнат в равнопоставен играч на европейската политическа сцена. В това е целта и силата на училището. Ние се опитваме да повдигнем дебата за бъдещето, който трябва да започне днес. Дебат по ключови проблеми като пенсионната реформа, интелигентното използване на енергията, отражението на климатичните промени върху българската икономика и др. Участниците в програмата работят по реални казуси, свързани с възможните решения на тези дългосрочни проблеми. Нека си дадем сметка, че днес – 20 години след началото на българския преход, ние продължаваме да търсим решение на въпроси, които стояха и в началото на промените. Трябва ли да минат още 20 години в търсене?

От коя политическа сила имате най-много участници?

Всички парламентарно представени партии у нас има равен брой участници – това е принцип на училището, който никога не сме нарушавали. На интервютата за подбор на участниците обикновено идват в пъти повече кандидати, отколкото са местата. Това е добър атестат за политическите партии у нас – те искат да имат знаещи и можещи кадри, но е изключително висок атестат и за самото училище.

Значи вие обучавате едновременно и гражданите, и политиците на политика?

Нашата основна цел е да съберем политици, граждани и организации, които ги представят, и да им помогнат да се превърнат в общност. Да се научат политиците как по-добре да общуват едни с други, но също и с представителите на гражданското общество, и да разберат, че всички ние очакваме от тях да работят, защитавайки публичния интерес.

Ще ви дам конкретен пример, нещо, което училището прави за един дом за деца във Велинград. Инициативата е на випуск 2008 от училището и в резултат се получи много добро партньорство с общината, неправителствени организации, общността на завършилите нашето училище. В дома има над 30 деца, които са настанени временно, поради невъзможност на семействата им да се грижат за тях. В продължение на няколко години завършилите училището поемат част от тези грижи – изградихме художествено-творческо ателие, обучителен център с компютри и библиотека, випускниците от училището често гостуват там – занимават се с децата, правят мартеници, коледни фигурки, рисуват заедно… Много по-лесно е да учиш един човек как се правят социални политики, когато той сам е видял къде реално е проблемът и сам се е опитал да промени нещата. Това в пълна степен важи и за другата обучителна програма, която училището ни прави – регионалната. В нея участват млади политически лидери от всички страни на Балканите, те формират мрежа, в която обменят идеи и най-важното – учат се от опита на България.

Преди да станете директор на училището за политика бяхте известен журналист. Променили се отношението ви към политиката?

Промени се, защото разбрах колко по-лесно е да гледаш отстрани и да критикуваш. Научих се да уважавам труда на българския политик, който въпреки широко разпространеното негативно обществено възприятие според мен заслужава голямо уважение. Младото поколение политици, с което ние работим, показва, че България има голям потенциал и възможности да промени бъдещето си към по-добро и да гарантира достойно равноправно място на страната в Европа и в света. Вярвам в здравомислието на българина, който е успял не само да се съхрани през вековете, но и да върви напред.