Светлана Ломева – изпълнителен директор на Българското училище за политика пред в. „Монитор“
– Г-жо Ломева, в какво се състои обучението във вашата школа?
– Цялата програма се състои от 5 курса. 4 от тях се провеждат във Велинград под формата на семинари в рамките на 5 дни. Последният курс се провежда в Страсбург в сградата на Съвета на Европа, защото училището е част от една мрежа от училища в 16 държави. 2 от тях вече са членки на ЕС.
Това са България и Румъния. Училището бе създадено още през 2001 г., в началото по идея на Московското училище, създадено 10 г. преди това с цел да разпространява просвещение сред политиците. Ние използвахме само идеята и направихме съвсем нов тип програма, много по-интерактивна, с решаване на конкретни казуси. Държим повече на възможността хора с богат опит, които са и на лидерски позиции в политически партии и в гражданското общество да се съберат заедно, да обсъдят и осмислят своя опит като дебатират проблемите и търсят по-добрите решения.
– Какви са критериите, които трябва да покрият желаещите да се запишат във вашата школа?
– Би било добре желаещите да преминат курса да заемат някаква по-управленска позиция и да са натрупали опит. За нас е много ценно споделянето и осмислянето на този опит, както и съответно дебатирането му с експертите и лекторите от България и чужбина. Някои от тях са политици, други са дипломати, а трети идват от академичните среди. Най важното е желаещите да се запишат при нас да имат позиция, която искат да защитават и да не се страхуват да правят това с аргументи. При нас се развиват уменията да се дебатират и развиват аргументи. Отговорността за вътрешнополитическото обучение си е на самите партии. При нас те попадат в конкурентна среда. Бих желала да добавя, че в школата освен политици има представители на гражданското общество от неправителствени организации, от медии, от религиозни общности. За съжаление, Българската църква отказа поканата ни да изпрати при нас свои представители, но пък сме имали участник мюфтия. Така че ние сме отворени и даваме шанс на всеки, който иска да бъде обществено активен.
– Как финансирате дейността си и какви дипломи получават преминалите обучението при вас?
– В началото парите се отпускаха от американското правителство чрез посолството у нас. В момента основно се финансираме по програма МАТРА на холандското външно министерство. За втори път спечелихме пари по тригодишната програма. Получаваме средства и от Съвета на Европа. От година участниците заплащат такса, която представлява около 10% от средствата, необходими за тяхното обучение. Ако те преминат успешно програмата, получават сертификати по политически мениджмънт от Съвета на Европа и Нов български университет.
– Добър ученик ли е българският политик?
– Българският политик е добър ученик. Но много трудно това, което се случва в обучителната зала се пренася в практиката. Виждам едни различни, интелигентни и атрактивни млади хора и съм ентусиазирана за бъдещите ни политици. Но в същото време осъзнавам колко им е трудно на тези хора, когато се опитват да пренесат това, което сме говорили в средата, от която идват. Смятам, че процесът в политическите партии трябва да бъде по-отворен и демократичен, за да станат политиците по-приемливи за хората.
– На какво се дължи според вас тенденцията българите масово да се стремят към реализация в политиката?
– Съществува грешното разбиране, че политиката е възможност за получаване на власт и влияние. Преди 2 години в регионалната ни програма, в която участват политици и от други държави, ние поставихме въпроса защо хората не вярват на политиците и защо ги мразят. Разбира се, това е тенденция в цял свят. Но що се отнася до държави в преход, които нямат устойчиви институции, това е проблем, защото политиците са призвани да правят промени. Един от основните аргументи тогава бе, че не се разбира правилно ролята на политика да служи на обществото, да решава проблемите, да бъде в непрекъсната връзка с избирателите, с гражданите. В държавите от нашия регион негласно политиката се смята за възможност да се натрупат нерегламентирани средства, да се уредят близките, познатите и роднините на добри позиции и разбира се да се използва влиянието за лично облагодетелстване. И докато този начин на мислене не се промени, много трудно можем да говорим за нов тип политическа култура, каквато всъщност нашето училище се опитва да гради. При нас се решава един много интересен казус “политик или държавник”, в който се дискутира ситуация, при която решението трябва да бъде или политическо, обслужващо интересите на партията, или държавническо. Вървенето от политическото към държавническото мислене, действително е пътят за промяна на образа на политика. За това търсенето на баланса е много важно и в тестовете при нас не случайно няма верен отговор. Отговорът е индивидуален за всяка една ситуация.
– Какъв е смисълът на призванието политик?
– Има млади хора, които го осъзнават. Някои от тях са преминали школата ни и в последствие са останали в клуба на завършилите, подкрепяйки се един друг. Би било добре ако поне 20% от преминалите обучението продължат да отстояват новите ценности.
– Повечето от гражданите смятат, че родният политик заслужава оценка “Слаб 2”. Вие каква оценка бихте им поставили?
– Против съм да се приема, че всички политици са маскари. Има такива, които спазват законите и такива, които ги нарушават. За това ние сме склонни да търсим тези политици, на които бихме писали по-висока оценка. Сред младите е по-лесно да се открият такива хора. Аз се опитвам да накарам и моите колеги да мислят разделно за политиците. Ако няма такава подкрепа младите политици няма да имат амбиция да се реализират. Именно за това ни е трудно да накараме младите хора да участват в политическия процес или пък да гласуват.
– Кои значими за политическите процеси фигури са преминали през вашата школа?
– Общо 260 човека са завършили досега националната ни програма. Трудно ми е да посоча едно име, защото би се приело, че другите не са си свършили работата. Освен това има значими фигури, които не са известни, но са направили много за дадена община или регион. Спомням си случай, който ми направи много силно впечатление. Кметицата на Ихтиман Маргарита Петкова участва в дебат за националната политика на страната ни в ЕС. И когато дойде ред да изкаже своята позиция, тя заяви, че и трудно вземе отношение по проблема, защото в момента мисли от къде да намери въглищата за града. Тогава си дадох сметка, че ние обичаме да говорим за глобалните проблеми, но хора, които всеки ден мислят за проблемите на избирателите си се вписват в идеално в образа на политика. Много е важна връзката между политиците и избирателите, която за съжаление понякога се губи. И все пак ако трябва дам конкретен пример за значима фигура, която е преминала през школата ни, бих могла да посоча народния представител Минчо Спасов, който се опитва да прави наистина добри за обществото неща.
– Премиерът Сергей Станишев е почетен член на програмния ви съвет. Успешен политик ли е той?
– Сергей Станишев най-напред е завършил Московското училище. Когато открихме нашата школа се срещнахме с всички парламентарно представени партии и техни представители бяха излъчени в програмния ни съвет. Така г-н Станишев попадна в него. В последствие той стана министър-председател, което означава, че не би могъл да участва активно в срещите, а и това не би било редно. За това стана почетен член. Аз мисля, че той е успешен политик. Преди 2 години го поканихме заедно със Съвета на Европа да открие Летния университет по демокрация и аз като българин тогава бях горда, че нашият министър-председател изглежда абсолютно европейски и говори абсолютно европейски. И това бе оценено от всички участници от 16 държави. Той налага един нов стил и модел на поведение. Има доста проблеми и несъгласия с политиките в страната, но е важно, че той успя да управлява една много сложна коалиция. България има правителство, което за сега макар не с шестица се справя със задачите, които трябва да изпълнява.
– Какви са основните грешки, които допускат политиците у нас?
– Една от основните грешки е, че хората, които са на избираеми позиции забравят да работят с избирателите през цялото време. Преди се смяташе, че избори се печелят с едномесечна кампания. Сега наблюдавам как цяла година преди парламентарните избори има раздвижване сред партиите и организирани посещения из страната. Ако се работи през цялото време с избирателите и партиите се научат да си правят планове за системна работа, може би ще имат в по-голяма степен подкрепата на гражданите. Освен това аз лично съм привърженик на мажоритарния елемент в избирателната система. Този вариант стимулира политиците да останат сред избирателите и да поддържат връзката с тях. Спомням си един депутат, който ни сподели, че не се чувства отговорен пред избирателите, а пред ръководството на партията, защото тя го е сложила на избираемо място в листата. Въпреки че това бе нагло изказване аз съм сигурна, че не само този човек мисли по този начин, макар че не всеки си го признава. Така партията се затваря в себе си, гражданите търсят все повече различни алтернативи и за това се раждат толкова много партии.