Усещането на българина, че липсва справедливост, е много силно и целта на реформата в съдебната система е да преодолее дефицита на доверие. Това заяви министърът на правосъдието Диана Ковачева пред участниците в Националната програма. Тя представи реформата през призмата на европейската перспектива.
Промените са необходими, за да бъде съдебната система предсказуема и прозрачна, почтена и високо професионална, ефективна и справедлива, каза Ковачева. Според нея Висшият съдебен съвет и това как се избират неговите членове е от ключово значение, защото на практика той управлява системата. Министърът на правосъдието съобщи, че ще предложи към Инспектората на ВСС да бъде сформирано звено, което да разглежда жалбите за бавно правосъдие преди те да стигнат до съда в Страсбург.
В рамките на третия ден от програмата курсистите участваха в ролева игра, в която трябваше да гласуват бюджета на страната за 2052 година, съобразявайки се с различни съотношения на политическите сили в парламента. Заедно с анализатора от „Индъстри уоч” Лъчезар Богданов те обсъждаха стъпките на бюджетната процедура, как отделните политики на национално равнище се отразяват в числа и има ли десни и леви решения в бюджета.
Следобедната сесия премина под знака на „Дългосрочните стратегии за България”. По темата за зелената и енергоефективна икономика лектори бяха Иванка Диловска, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, Валентин Николов, заместник-председател на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и транспорт и Юлиан Попов, председател на УС на Българското училище за политика „Димитър Паница”. Те представиха перспективите за развитие на енергетиката и икономиката в България през призмата на европейските цели и в хоризонт до 2050 година.