Оливър Рапф е изпълнителен директор на Buildings Performance Institute Europe (BPIE). На конференцията „Инвестиционни механизми за енергийна ефективност”, организирана от Българско училище за политика „Димитър Паница”, съвместно с Посолството на Федерална република Германия у нас, той представи доклада „Сгради с почти нулево енергийно потребление”.
Бихте ли ни разказали повече за Buildings Performance Institute Europe?
BPIE е относително млада организация. Основана е преди около две години и половина от две фондации, в т.ч. Climate Works, Европейската климатична фондация и Европейския съвет за енергийно ефективна икономика. Целта й е изготвяне на проучвания в сферата на енергийната ефективност на сградите и по-точно изготвяне на политически анализи, на анализи как страните членки прилагат директивите, които се определят в Брюксел на ниво Европейски съюз, дали страните разработват политики, които имат въздействие върху енергийната ефективност на сградите, дали те наблюдават съответствието с регулациите и т.н. Анализираме и проверяваме дали политиките, които са разработени за доказване на енергийната ефективност на сградите, наистина го правят. Това е основният въпрос, по който работим. Ние сме относително малък екип – в момента сме девет човека. Но установихме, че проучванията, които правим, срещат отворени врати, тъй като сме в уникалната позиция да имаме европейски поглед. Разбира се, отлични изследвания се правят в много от страните-членки и там има много добри изследователски центрове, но никой не гледа на Европейския съюз като цяло, а това е в центъра на нашата работа.
Какъв е потенциалът за енергийна ефективност на Европа? Какво ще се случи през следващите години?
През 2011 г. направихме голямо изследване какви са енергийните характеристики на европейските сгради. Много е важно да се знае от какво ниво се тръгва, за да определим къде искаме да бъдем след няколко години или десетилетия. Събрахме данни от всички страни- членки на ЕС и ги използвахме да създадем модел на бъдещи сценарии как ще се развие сградния фонд в Европа. Така създадохме няколко сценария за реновиране на този фонд и стигнахме до извода, че ако наистина следваме амбициозни политики и успеем да реновираме сградния фонд, до 2050 г. ще можем да намалим емисиите на CO2, идващи от строителния сектор, с около 90 %. Но, разбира се, знаем, че за да постигнем такава дългосрочна цел, имаме нужда от междинни цели и политики. В момента ние нямаме политики, с които да постигнем такова задълбочено реновиране. Но това е и възможност. Повечето от европейските сгради, разбира се с някои изключения, могат да бъдат трансформирани в сгради с почти нулева енергийна консумация. До края на това десетилетие ще стане задължително за всички нови сгради да са с почти нулева енергийна консумация. Вече е възможно да се създават сгради, които произвеждат повече енергия отколкото консумират – т.нар. „енергийно положителни сгради” или „енергийни плюс сгради”. От около 10 години има примери за такива сгради в Германия.
Смятате ли, че такива цели са постижими?
Абсолютно убедени сме, че тези цели са постижими, ако се прилагат съответните политики и схеми за подпомагане. Няма технически бариери. Може да има бариери по отношение на политическа воля, информираност на гражданите или финансова обезпеченост. Когато говорим за финанси, важно е да гледаме на тях не като на разходи, а като на инвестиции. Когато инвестираме в една сграда, това е инвестиция, която се изплаща за дълъг период от време. И то не само заради намалените разходи за енергия – това го има винаги, защото се плащат по-малки сметки. Но и заради общото подобряване на качеството на сградата, което повишава качеството на живот на хората, които живеят в нея, както и цената на самата сграда като имот. А по този начин се подобрява и цялостната градска среда. Много е различно дали в един град има добре реновиран и хубав квартал или западнал квартал. И това създава голяма разлика за икономическата привлекателност и как се чувстват хората. Така че има много ползи от реновирането на сградния фонд, не само намаляване на разходите за енергия.
Каква е ситуацията в България съгласно доклада „Сгради с почти нулево енергийно потребление”? Ние имаме огромен проблем със сградите и тяхното реновиране.
Направихме преглед на това, което България може да постигне относно стандарта за сгради с почти нулево енергийно потребление, който е задължителен съгласно европейската директива за сградите след 2020 г, и създадохме модел какво би струвало да се постигне това. В модела включихме голям брой различни технологични възможности, които могат да се комбинират една с друга, и анализирахме какво биха стрували те. Стигнахме до заключението, че например за нови еднофамилни къщи има множество технологични варианти, които ще струват не повече от 5 евро на квадратен метър на година, за да се изградят. Това е малко повишение, не е драматично. Някой от тези варианти дори са по-евтини за изграждане в сравнение със сегашния стандарт. Направихме модели за еднофамилни къщи, многофамилни къщи и офисни сгради, като за трите категории сгради моделирахме различни технологични варианти и какво биха стрували. Стигнахме до извода, че те са абсолютно достъпни. Но, винаги има „но”, на първо място това изисква обучение на хората, които работят. В момента строителните компании може би не знаят как да стоят сгради с почти нулево енергийно потребление. Така, че това е ключова бариера, която трябва да се преодолее. Ние трябва да обучим хората от строителния бранш – архитекти, дизайнери, проектанти и пр. Освен това все още няма достатъчна осведоменост, както сред населението, така и сред тези, които вземат решения, че тези стандарти са видими, не са много скъпи, и не са нещо пожелателно, а могат да бъдат изградени дори и с ограничен икономически ресурс.
Но ние трябва да приложим тези стандарти, защото те идват по линия на европейска директива, нали?
Да, България трябва да приложи европейската директива, но на всяка страна-членка е оставено сама да определи националния си стандарт за сгради с почти нулево енергийно потребление. Така, че в това има определена степен на свобода. Разбира се, страната може да реши да въведе по-амбициозен или по-малко амбициозен стандарт. А това мисля, че е ключовият въпрос, на който трябва да си отговорим.