“Смятам, че България е постигнала много успехи. Просто България и българите са най-големите песимисти. Разбирам, че наследството на институциите е тежко и колко е трудно да се промени това. Затова е важно да имате колективна визия как да изглежда обществото”. Това бяха част от акцентите в лекцията „Защо нациите успяват или се провалят? Поглед към България” на проф. Джеймс Робинсън. Той гостува в страната за първи път. Визитата е по покана на Българското училище за политика „Димитър Паница” с подкрепата на фондация „Америка за България”.
Авторът на бестселъра “Защо нациите се провалят” представи вижданията си, че най-важни за успеха или провала на една нация са нейните институции и как те са се развивали във времето. Според него институциите са два вида: включващи и източващи, като едните стимулират развитието, а другите пречат на обществото да постигне благосъстоянието, към което се стреми.
Проф. Робинсън направи исторически преглед на институционалното развитие на българската държава. Той изтъкна, че в исторически план България е била бедна и това се е дължало на източващата Османска империя, от която страната ни е била част до края на 19 век и която е силно патриархална държава. След Независимостта си България е много фокусирана върху това къде са границите й. През 1989 в държавата има много патриархални модели, като според харвардския професор пазарната икономика и демокрацията не могат да решат този проблем. Друг основен проблем е, че в началото на прехода в страната ни гражданското общество е много слабо. „България няма корабостроителниците на Гданск, нито Пражката пролет. Това е причина демокрацията да не постига още това, на което се надяват хората“, заяви проф.Робинсън. Той изтъкна, че участието на млади хора в политиката е важно, както е важно да има силно гражданско общество и широка коалиция – общо виждане как да се развива страната. “Дори политиците да имат добри намеренията, то не винаги успяват. А хората губят илюзиите. Икономиката не работи така добре, както всички биха искали. Има източващи елементи в икономиката, защото има такива и в политиката. Проблемът е, че в България трябва да се развие държавата. Държавата е наследила много от остарелите практики – да се базира на сделки, а не на правила. И това не е официално, затова е трудно да се промени. Грешка е да се мисли, че институциите са само това, което пише в законите и Конституцията. Различните обществени норми също са много важни ”, заяви още проф. Джеймс Робинсън.
Той разви основната теза в книгата, че зад включващите икономически институции имаме включващи политически институции, тоест широко разпределение на политическата власт и силна държава. А зад изключващите институции стои източваща политическа власт. Проф. Робинсън изтъкна, че ако една нация желае да бъде успешна, трябва да намери начин да впрегне всичкия талант и предприемачески дух на хората. През 19 век например САЩ , най-богатата държава в света, постига това чрез иновации. Хората, които кандидатстват за патенти са от всички социални слоеве. По този начин системата за патенти става пример за включваща, тоест отворена и стимулираща институция. Има и изключващи институции, които ограничават хората. В държави с големи монополи например, човек с идея няма как да развие своя бизнес. Систематичният принудителен труд и изключващите институции също се асоциират с бедността. Проф. Робинсън даде за пример Узбекистан , където около 3 милиона деца не ходят на училище, за да берат памук.
Проф. Джеймс Робинсън е политолог и икономист, професор в Харвардския университет. Завършил е икономика в London School of Economics and Political Science и има докторантура от Yale University. Признат в целия свят експерт по Латинска Америка и Африка, той е работил в Ботсвана, на о-в Мавриций, в Сиера Леоне и в Южна Африка. Основните му изследователски интереси са сравнителна икономика и политическо развитие с дългосрочен фокус върху Южна Америка и Субсахарска Африка. Проф. Робинсън придобива голяма известност покрай книгата, която публикува съвместно с колегата си Дарон Аджемоглу – „Защо нациите се провалят”. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Робинсън и Аджемоглу представят систематизирани данни от Римската империя, от градовете-държави на маите, от средновековна Венеция, от Съветския съюз, от Латинска Америка, от Англия, от Европа, от Съединените щати и от Африка и изграждат върху тях една нова политикономическа теория, която засяга непосредствено големите въпроси на деня.