Обществените консултации са в основата на добрите публични политики

dsc_0029

Степента на развитие на демокрацията зависи от развитието на формите за консултиране на политиките с гражданското общество, заяви председателят на парламентарната комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалби на гражданите Бойка Маринска при откриването на кръглата маса „Консултативните съвети – възможности за промяна“.

Събитието се състоя на 26 май в София и бе организирано от Българското училище за политика „Димитър Паница“ в рамките на проекта „Модели и добри практики за легитимно гражданско представителство“, осъществен в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-20014 година.

Решихме да назовем днешната дискусия „Консултативните съвети – възможности за промяна“ по две причини – каза изпълнителният директор на БУП Ирина Алексиева. – Първата е, че консултативните механизми у нас трябва да станат по-работещи и ефективни. Втората причина е убедеността ни, че активното гражданско участие в изработването на публичните политики и в процеса на вземане на решения е реална възможност за промяна на страната ни към по-добро.

По време на форума бяха представени резултатите от два анализа, направени от екипа на Българското училище за политика – на съществуващите консултативни съвети към изпълнителната власт у нас и на добри практики за участието на гражданското общество във вземането на решения в 10 европейски страни. Дискутирани бяха и три модела за обществени консултации, които са базирани на опита на Австрия, Холандия, Великобритания и Естония, и могат да бъдат прилагани у нас – за широка обществена консултация, консултативен съвет и интернет консултация.

Към края на септември м.г. в България съществуват 62 консултативни съвета към изпълнителната власт, като в 55% от тях има и представители на граждански организации, показва анализът. Според дълбочинни интервюта с членове на съветите около една трета от тях на практика не работят, тъй като не са имали заседания повече от година, а 37,5% от взетите решения изобщо не се прилагат. Сред често срещаните проблеми са липса на прозрачен избор на представители на НПО, липса на публичност, използване на съветите за потвърждение на легитимността на вече изработена политика. За преодоляването им екипът на БУП предлага да се приемат общи правила за сформиране и работа на консултативните съвети, ясни критерии за избор на представители на гражданското общество в тях, точно определени и задължителни срокове за обратна връзка и максимална прозрачност по време на целия процес.

Обществените консултации са в основата на намирането на компромиси, на откриването на нови добри решения, на интегрирането на цялото общество в процеса на правене на политика. Това е начин хората да изразят проблемите и мнението си, заяви Патрик Треес, главен секретар на парламента в кантон Берн в Швейцария. Той представи практиките за обществени консултации в Германия, Франция и Швейцария.

Във форума участваха представители на законодателната и изпълнителната власт, неправителствени организации, политически и граждански лидери, завършили програмите на училището, медии. Представителите на НПО бяха поканени да дадат предложения за изготвяния проект за промени в Закона за нормативните актове, в който да бъдат регламентирани обществените консултации.