Климатичните промени са едно от основните предизвикателства на времето, в което живеем. Проблемите, до които те водят, засягат континенти, правителства, местни общности и всеки един от нас. Това заяви д-р Ирина Алексиева, изпълнителен директор на Българското училище за политика „Димитър Паница“ при откриването на публичната лекция на проф.Кристофър Фийлд „Бедствията и климатичните промени – какво да очакваме?“. Събитието се състоя на 15 септември в хотел „Шератон“. Ирина Алексиева подчерта, че поредните големи наводнения в страната са една от причините за поканата към проф.Фийлд да изнесе специална лекция. Другата причина е, че ефектът от климатичните промени не е само тук и сега, той бележи живота на бъдещите поколения. И колкото по-дълбоко осъзнаваме този факт, колкото по-бързо вземаме мерки, толкова по-честни ще бъдем към тях.
Проф. Кристофър Фийлд е съпредседател на работна група II на Междуправителствената експертна група по климатични промени към ООН, представи госта Саша Безуханова, председател на УС на БУП. Тя допълни, че гост-лекторът е професор по интердисциплинарни изследвания на околната среда в Станфордския университет, директор и основател на Катедрата по глобална екология на Института за наука „Карнеги“.
В лекцията си проф.Фийлд очерта проблема с климатичните промени и неговите решения. Няма съмнение, че климатичните промени са факт и те се появяват основно в няколко сфери: физическата – нивото на океаните се покачва, биологичната – изчезват видове, и икономическата. Той даде пример, че докато преди две десетилетия увеличението на добивите е било едно от големите икономически постижения, от 20 години насам под влияние на климатичните промени добивите намаляват с близо 2 на сто.
Климатичните промени трябва да се разглеждат като предизвикателство и през призмата на теорията за управление на риска, заяви проф.Фийлд, и допълни, че те влияят върху сигурността в нейните различни аспекти – прехраната на населението, финансите, околната среда. Според него основните фактори за бедствията са три. Първият е физическият климат или казано по друг начин отключващото събитие – сериозни дъждове например. Вторият е уязвимостта – липсата на чувствителност към потенциалния риск и липсата на подготовка, така че обществото да е готово да се справи с проблема. Третият фактор са видовете активи, които са на пътя на стихията – екосистеми, фабрики, сгради, инфраструктура.
Уязвимостта не е характерна само за бедните региони, смята проф.Фийлд, тя засяга и силно развитите градове. За да я намалим, са необходими инвестиции в адаптацията към климатичните промени. Трябва да разглеждаме тази адаптация и смекчаването на въздействията от климатичните промени като неща, които вървят паралелно, при това ръка за ръка с икономическото развитие. В следващите 25 години човечеството вероятно ще похарчи около 100 трилиона долара за инвестиции в адаптацията към климатичните промени. Тези инвестиции ще се явят основополагащи за нови технологични сфери и за развитие на нашите икономики, каза проф.Фийлд.
Той постави акцент и върху ролята на етиката и морала в борбата с климатичните промени. Повечето от климатичните въздействия, които ще настъпят през следващите десетилетия, вече са заложени. Имаме възможност да вземем мерки сега, но ако продължим да бълваме вредни емисии със същите темпове, в края на този век ще имаме въздействия, на които няма да можем да влияем. Затова все повече и повече страни започват да определят мерките за намаляване на ефекта от климатичните промени като национален приоритет. Дори Китай направи това миналата година, като пусна повече фотоволтаици, отколкото целия останал свят. Затова в борбата с климатичните промени идните десетилетия ще са годините на отговорността. Това, от което имаме нужда е сътрудничество между частния и публичния сектор и участие на всеки един от нас.