Как да различаваме достоверната информация от манипулацията и как ИИ може да помага на бъдещите учители, без да измества собственото мислене? Тези въпроси бяха в центъра на образователна среща по проект „Образовани за образованието“, която се проведе на 15 октомври в Актовата зала на Педагогическия факултет на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Събитието бе организирано от Българското училище за политика „Димитър Паница“ в рамките на проект „Образовани за образованието“, финансиран по програма „Еразъм +” на Европейската комисия (ключово действие 1 – КА 154 – Дейности за младежко участие).
В срещата със студенти участваха журналистът Хрисимира Милкова, носител на наградата за чиста журналистика „Зелено перо“ в конкурса Web Report 2026, и Кристиана Чешмеджиева – учител, създател на образователната платформа KEIDI.BG и автор на практически наръчници за използване на изкуствен интелект. Модератор на дискусията бе проф. д-р Нели Димитрова, преподавател в Шуменския университет. На събитието присъства и деканът на Педагогическия факултет доц. д-р Росица Михайлова.
Как да разпознаваме информацията, на която можем да вярваме?
Журналистът Хрисимира Милкова насочи вниманието на студентите към социалните медии, новините и критичното мислене. Тя представи примери от собствената си журналистическа практика, за да покаже как се проверяват факти, как се търси информация от институциите и защо посочването на източниците е основен принцип на отговорната журналистика. Милкова разказа и за възможностите, които Законът за достъп до обществена информация предоставя не само на журналистите, но и на всеки гражданин, който иска да получи документи и отговори от публичните институции. Разговорът постави въпроса за отговорността на всеки, който създава или споделя съдържание в социалните мрежи.
Може ли ИИ да бъде добър помощник на учителя?
На този въпрос беше посветен панелът на Кристиана Чешмеджиева – „Изкуственият интелект в образованието. Практически инструменти“. Тя представи възможностите на AI за подготовка на уроци, създаване на учебни материали, визуализиране на информация и адаптиране на съдържанието към потребностите на различните ученици. Особено внимание беше отделено на необходимостта бъдещите учители да умеят да формулират точни инструкции към ИИ инструментите, да проверяват получената информация. Чешмеджиева подчерта, че изкуственият интелект може да облекчи административната работа на преподавателите и да им даде повече възможности за индивидуален подход към учениците. Темата постави и въпроси за отговорното използване на AI в училищна среда и екологичния отпечатък на дигиталните технологии.
Дискусията в Шумен показа защо е важно разговорът за новите технологии да излиза извън рамките на теоретичните обяснения. За бъдещите педагогически специалисти от значение е не само да познават дигиталните инструменти, но и да разбират техните ограничения, да оценяват достоверността на информацията и да ги използват отговорно в работата с деца. Именно тази връзка между знанието и практиката е сред основните цели на проект „Образовани за образованието“. Чрез срещи с представители на институции, експерти и професионалисти Българското училище за политика „Димитър Паница“ насърчава студентите да задават въпроси, да обсъждат реални проблеми и да участват по-активно в разговора за образованието и неговото бъдеще.
