Как изглежда енергийната политика на Германия? Какви са целите на германския енергиен преход и успешен ли е той? Може ли и трябва ли България да изкопира този модел?
На тези и още много други въпроси отговори д-р Хелге Йоргенс, водещ немски експерт в областта на енергетиката, изменението на климата и политиките по околна среда в публичната си лекция „Енергийният модел на Германия – възможност за България”, която се състоя вчера в София. Организатори на събитието са Посолството на Федерална Република Германия в София и Българското училище за политика “Димитър Паница”.
„Днес светът е поставен пред труден избор – все по-ожесточено да се конкурира за намаляващите природни ресурси или да търси нови енергийни източници, да продължава да нехае за планетата Земя или да се бори с климатичните промени. Този избор, който всички ние правим не само като нации, но и като граждани, предопределя как ще живеят бъдещите поколения“, заяви при откриването на събитието д-р Ирина Алексиева, изпълнителен директор на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Председателят на УС на БУП Саша Безуханова подчерта, че устойчивият нисковъглероден растеж е формулата, около която трябва не просто да търсим решения, но и да обясняваме на хората как тези политики променят живота им.
„Европейският съюз има ясни цели за намаляване на вредните емисии и едно от условията това да се случи е международното сътрудничество“, каза Петер Колб, заместник-ръководител на мисията на Федерална република Германия в София. Той допълни, че 2015 година е изключително важна за политиките, свързани с климатичните промени.
„Стремежът ни е на конференцията за климата на високо равнище, която ще се състои в Париж в края на годината, е да постигнем правно обвързващо и универсално споразумение за климата, чиято цел е да задържи глобалното затопляне под 2 градуса.“, заяви в специално видеообръщение парламентарният държавен секретар Рита Шварцелюр-Зутер. Според нея всяка държава трябва да поеме своята отговорност, а германският модел е един от най-добрите примери как да се постигнат целите на ЕС за увеличаване на дела на ВЕИ и намаляване на емисиите въглероден диоксид.
Глобалното затопляне да се задържи под 2 градуса е амбициозна задача, която може да се постигне от една страна с междуправителствени преговори, а от друга – с децентрализирани действия от страна на националните правителства, каза в лекцията си д-р Хелге Йоргенс. Той представи основните аспекти на т.нар. германски енергиен преход – до 2022 година да се закрият всички ядрени централи, делът на ВЕИ в енергийния микс на страната да се увеличи до 60% през 2050 година, дотогава парниковите газове да намалеят с 85-90 на сто. За сравнения делът на ВЕИ в момента е 25 процента, а броят на новосъздадените работни места в сектора около половин милион.
Енергийният преход у нас не е реакция на паника след аварията във Фукушима, той има дълга предистория и с него Германия препотвърждава своята роля на глобален пионер в сферата на енергетиката и борбата с климатичните промени, каза още д-р Йоргенс. На въпроса дали трябва България да копира германския модел отговорът бе отрицателен. Според него държави като Германия и Дания могат да служат само като модели на енергийната трансформация, по които останалите страни да се ориентират.
Силното и стабилно политическо лидерство и подкрепата на гражданското общество са решаващи за успеха на промените в енергийната политика, смята д-р Йоргенс. Според него са важни още няколко неща: изборът на инструменти, които се ползват за популяризиране на ВЕИ, изместване на фокуса на обществения дебат от сметките за ток към ползите от зелената енергия, подчертаване на възможностите на домакинствата и малките и средни фирми сами да произвеждат необходимото им електричество, създаване на правни и административни условия за лесно присъединяване към мрежата.
Лекцията на д-р Йоргенс бе част от поредицата публични лекции, организирани от Българското училище за политика „Димитър Паница“.